Следите на древните конни култури в Централна Азия отвеждат хилядолетия назад. В суровия пейзаж конят е бил не просто средство за придвижване, а верен партньор и част от семейството.
Индивидуалният подбор, устните родословия и уменията на сейисите създават последователна традиция на отглеждане. Тя оформя кон с бързина, издръжливост и силна връзка със своя човек.
През XIX и XX век породата става известна извън региона под името Ахал-Теке и оставя следа в световното коневъдство. Днес нейното опазване остава международна задача.
Няма да те наричам кон, а ще те нарека брат, защото си ми по-добър от приятел.Огузкият епос „Бамси Бейрек“