Традиционният развъдчик не оценява коня само по красотата му. Наблюдават се здравето и телосложението, движението, издръжливостта, характерът, способността за възстановяване и родословието. Целта е качествата да се съхраняват като цялост, без да се губят жизнеността и индивидуалността на породата.
Сейисът познава всеки кон отделно и съобразява храненето, движението и почивката с възрастта и работата му. Днес тази наследена наблюдателност се допълва от ветеринарна медицина, молекулярна генетика и изследвания на храненето — традицията и науката работят заедно.
Сейисът съчетава наблюдението на коневъд, гледач, треньор и ездач. Той следи не само външността, но и движението, възстановяването, характера, здравето и връзката между произход и работни качества.
Съвременната селекция добавя проверими родословия, ветеринарна диагностика, генетични изследвания и научно хранене. Традицията и науката не са конкуренти: най-добрият резултат идва, когато натрупаното практическо знание се проверява и допълва с надеждни данни.
В туркменската традиция сейисът съчетава знанията на развъдчик, гледач, треньор и конник. Майсторството се предава чрез дълго чиракуване: младите наблюдават опитните, поемат все повече отговорност и на свой ред обучават следващото поколение.
Жокеят не е просто лек ездач, който иска скорост. Той усеща дължината и ритъма на крачката, дишането, настилката и оставащия запас от сили. Известният треньор Баба Аннасейидов учел младите жокеи да разбират хода на всеки кон и да използват мощта му в точния момент — умение, в което преценката е толкова важна, колкото смелостта.
