Ахалтекинският кон е формиран в условията на сух и горещ климат край Копетдаг. Поколения внимателен подбор са съхранили лекотата, издръжливостта и способността му да преодолява дълги разстояния.
Главата е лека и изящна, шията — дълга, а крайниците — сухи и здрави. Срещат се алести, кестеняви, черни, сиви и светли масти, често със златист или сребрист отблясък.
Ахал-Теке е чувствителен и интелигентен партньор. Подходът към него изисква спокойствие, последователност и доверие. Естественият му атлетизъм се проявява в обездка, прескачане, всестранна езда и издръжливост.
В описанието на ЮНЕСКО обучението започва много преди първото качване: младият човек се учи да установява контакт, да почиства и храни коня, а едва след това — да язди и тренира. Същата последователност е важна и за младия кон: спокойно привикване към човека, водене, докосване и екипировка, преди да се изисква работа под седло.
Ахал-Теке е чувствителен и бързо разпознава непоследователността. Натискът може да даде кратък резултат, но доверието създава устойчив партньор. Доброто обездване е постепенно, съобразено с физическата зрялост и благополучието на коня и никога не прикрива страх или болка като „непослушание“.
Породата се представя в гладките надбягвания, обездката, прескачането, всестранната езда и дистанционните изпитания. Различните дисциплини изискват различна подготовка, но общият принцип е един: натоварването се изгражда постепенно и се следят възстановяването, краката, дишането и желанието на коня да работи.
Съвременните състезания включват ветеринарен контрол и почивки, особено при дълги дистанции. Така историческата репутация на Ахал-Теке като издръжлив кон се съчетава с днешните изисквания за спортна етика и грижа.
